Румяна Зашева - БТА

№1 МОСВ ще предложи мерки за подобряване чистотата на въздуха, ще се анализират и  екотаксите при регистрация на автомобили
 

№2 МОСВ ще предложи мерки за подобряване чистотата на въздуха, ще се анализират и екотаксите при регистрация на автомобили

№3 Заради климатичните промени ще отглеждаме сливи, киви и смокини, прогнозира експерт от НИМХ-БАН


№4 Тази година МОСВ е уведомено за 10 случая на задържани и конфискувани животински екземпляри

  



№1 МОСВ ще предложи мерки за подобряване чистотата на въздуха, ще се анализират и  екотаксите при регистрация на автомобили

Предвижда се да бъдат проучени възможностите за въвеждане на изисквания към качеството на твърдите горива (въглища, брикети), които се продават за битово отопление, с оглед ограничаване на съдържанието на сяра и пепел в тях. Това съобщиха за БТА от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, в отговор на запитване.
Въвеждането на такова ограничение трябва да доведе до по-ниски емисии в атмосферния въздух на серен диоксид и на фини прахови частици, посочват от МОСВ. За целта предстои създаване на междуведомствена работна група с участието на експерти от различни ведомства, както и на представители на общинските власти. Тя ще обсъди варианти за извършването на промени в законодателството, по отношение на качеството на твърдите горива, които се предлагат за бита.
Що се отнася до подпомагането на социално слаби граждани, се предвижда сформиране на междуведомствена работна група с участието на експерти от МОСВ и Министерството на труда и социалната политика, информираха от МОСВ в отговор на въпрос на БТА. Експертите ще имат за задача да обсъдят възможностите за използване на предоставяната за отопление целева помощ, така че да се спомогне за разрешаване на проблема със замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици, информират от МОСВ.

Въглищата и брикетите са предпочитан
начин за отопление през зимните месеци

Достъпната цена на въглищата и брикетите ги прави предпочитан и широкоразпространен начин за отопление от бита в зимните месеци. Горенето им обаче, наред с автомобилния транспорт, е една от основните причини за замърсяване на въздуха с фини прахови частици и серен диоксид. Докато от автомобилния трафик страдат основно жителите на големите градове и край магистрали, от замърсяването на битовото горене са засегнати хората и в най-малките населени места.
Приносът на битовото изгаряне на въглища за праховото замърсяване в много от големите градове е признато като проблем от последните няколко ръководства на МОСВ. Срещу страната ни има и наказателна процедура за замърсяването на въздуха в големи градове с фини прахови частици.
Според последния доклад на Европейската агенция по околна среда /ЕАОС/ от миналата година, България е най-замърсената държава от страните-членки на ЕАОС по отношение на фини прахови частици с диаметър под 10 микрона /ФПЧ10/ за 2012 г. У нас процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ10 за 2012 г. е близо 90 на сто и е значително над средният за Европа (38 на сто).
Причините за наднормените стойности в страната са битовите, транспортните и промишлените дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки, посочват от ЕАОС. Според данните от европейския доклад концентрациите на серен диоксид в България са под нормите, като има локални и епизодични замърсявания в Перник и Гълъбово, с основни източници - ТЕЦ.
В програмите си за подобряване на качеството на въздуха общините са заложили различни мерки за преодоляване на проблема, сред които са газификация и подобряване на ТЕЦ. За всички от тях обаче се изискват средства, с които общините най-често не разполагат. Затова в новата оперативна програма "Околна среда" /2014-2020 г./ са предвидени целеви средства за подобряване на качеството на въздуха.

Държавата подкрепя
въглищния сектор

За конкурентната цена на въглищата на пазара спомага и държавната подкрепа за сектора. Последният анализ на българския офис на природозащитната организация "Грийнпийс" сочи, че за двегодишен период - от средата на 2013 г. до средата на 2015 г. държавата ще изгуби над 300 млн. лева от пряката и косвена помощ, която оказва на въглищния сектор.
Голяма част от загубите на държавата - около 274 млн. лева идват от дългосрочните договори за изкупуване на енергия между държавата и американските централи от комплекса "Марица изток", коментираха от "Грийнпийс", позовавайки се на данни от ДКЕВР.
От екоорганизацията са изчислили, че над 20 млн. лева са несъбраните концесионни плащания от седемте най-големи въгледобивни предприятия у нас за периода от средата на 2013 г. до средата на 2014 г.
Според анализа на екоорганизацията, загубите на държавата от рекултивация на терени, след прекратяване на въгледобивната дейност върху тях, са 37 млн. лева, за периода 2007-2013 г. Хазната губи и от неналагането на акциз върху използването на въглища за битови нужди - над 4 млн. лева за периода 2009-2012 г., са изчислили природозащитниците.
Загубите на държавата не са само финансови, страдат още секторите "Здравеопазване" и "Социално осигуряване", както и хората, които живеят в замърсена околна среда, коментира Теодора Стоянова. Тя даде за пример разсрочените задължения от 41 млн. лева на "Бобов дол" за социални осигуровки, които имат срок за плащане седем години, като се позова на информация от синдикатите.

В цената на въглищата не се
калкулират здравните разходи

От "Грийнпийс" подчертават, че държавата не взема предвид и здравните разходи, породени от използването на въглища. Здравните щети, нанесени само от държавната ТЕЦ "Марица изток 2" за 2012 г. са 1,2 млрд. лева, а оперативните приходи на същата централа за една година са 670 млн. лева, каза Теодора Стоянова от екоорганизацията. Тя цитира данни от друг анализ на "Грийнпийс", който показва още, че около 2000 души са в отпуск дневно заради болести, причинени от горенето на въглища в Източномаришкия басейн.
В цената на въглищата не се калкулират разходите за здраве, коментира публично в рамките на мандата си и служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов. Той определи като тревожен факта, че високите стойности на фини прахови частици във въздуха, могат да доведат до тежки здравни проблеми и призова държавните институции и местната власт да направят всичко възможно да променят тази картина. Юлиян Попов коментира още, че газификацията на населените места не е изход, тъй като е скъпа и изрази готовност да се задвижи процесът за финансиране на граждански проекти за слънчеви бойлери и малки инсталации от възобновяеми енергийни източници - с пари от продажбата на държавните квоти на емисии парникови газове.
Голяма част от ТЕЦ са на лигнитни въглища, което води до тежки замърсявания и високи стойности на серен диоксид, посочи тогава служебният екоминистър Попов. Според него част от тази евтина енергия се плаща със здравето на хората. Ако въглищната енергетика трябваше да плаща за здравните щети, които причинява, щеше да е четири пъти по-скъпа, цитира той наскоро направено изследване.

Безплатните квоти за ТЕЦ
ощетяват държавата

От "Грийнпийс" представиха данни, според които размерът на безплатните квоти, които държавата дава на предприятията от сектор "Енергетика" за периода от 2013-2020 г. са на стойност 945 млн. евро. Така централите спестяват разходи, а продължават да замърсяват въздуха и да вредят на здравето на хората, коментираха от екоорганизацията.
В отговор на въпрос на БТА от МОСВ предоставиха данни, според които съгласно Националния план за разпределение на квоти за периода 2008-2012 г. , на ТЕЦ в страната са предоставени общо 151 779 140,34 квоти при средна цена за периода от 16,87 евро на квота.
Разпределението за 2013 г., съгласно чл. 10В от Директивата за търговия с емисии (2003/87/ЕО) за ТЕЦ в страната е общо 10 678 747 квоти при средна цена за 2013 г. от 4,39 евро за квота.



№2 МОСВ ще предложи мерки за подобряване чистотата на въздуха, ще се анализират и екотаксите при регистрация на автомобили

МОСВ ще предложи мерки за подобряване чистотата на въздуха, ще се анализират и екотаксите при регистрация на автомобили, научи БТА от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
"Възложила съм на колегите от дирекция "Опазване чистотата на въздуха" в Министерство на околната среда и водите да излязат с предложение за мерки, които да подпомогнат подобряването на чистотата на атмосферния въздух у нас", коментира за БТА министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, запитана обсъждат ли се с Министерство на финансите мерки за стимулиране на използването на по-нови и незамърсяващи въздуха автомобили в страната.
Същевременно на заседание на парламентарната комисия по околна среда пред екоминистъра беше поставен въпроса за високите екотакси у нас при внос и регистрация на автомобили. Министър Василева каза, че на експертите от отдел "Отпадъци" в МОСВ ще бъде възложено да направят анализ, да разгледат международния опит и да излязат с предложение по темата.
Към момента само в Закона за местните данъци и такси съществуват разпоредби за данъчни облекчения, които са обвързани с евростандартите за емисии от двигателите на автомобилите.

Осъвременяването на градския транспорт
е сред мерките за справяне с мръсния въздух

Приносът на автомобилите за замърсяването на въздуха, макар и различен за отделните населени места, е значителен, отчитат специалистите. Експерти от МОСВ коментират, че от четирите вида предлагани у нас автомобилни горива, най-замърсяващ е дизелът, поради съдържанието на прахови частици (сажди) и полиароматни въглеводороди в емисиите от изгарянето му. На второ място по замърсяване е автомобилният бензин, който съдържа бензен и летливи органични съединения. На трето място са втечнените въглеводородни газове (пропан-бутан), които съдържат летливи органични съединения. Най-чистото гориво, от екологична гледна точка, е природният газ.
Според общинските програми за качество на въздуха, представени в МОСВ, транспортният сектор е на второ място като източник на замърсяване, след битовото отопление. Затова много общини са предвидили сред мерките за справяне с мръсния въздух осъвременяване на градския транспорт.
Замервания на Изпълнителната агенция по околна среда в края на септември 2014 г. по повод Европейската седмица на мобилността и Деня без автомобили, също доказаха, че липсата на трафик води до значително по-чист въздух. В Деня без автомобили на столичния площад "Княз Александър Първи" бяха регистрирани до 2.2 пъти по-ниски концентрации на фини прахови частици, на серен диоксид - до 5 пъти по-ниски, на въглероден оксид - до един път по-ниски, на азотен диоксид - до 2.5 пъти по-ниски, на озон - до 1.5 пъти по-ниски, на метан - до един път по-ниски и на неметанови въглеводороди - до 1.5 пъти по-ниски, в сравнение с ден с неограничен трафик.

Въпреки ръста в продажбите на нови коли,
автомобилният парк в България е застаряващ

Въпреки отчетения в последната годишна статистика на Асоциацията на европейските автомобилни производители ръст в продажбите на нови коли у нас от 5,2 процента, автомобилният парк в България е застаряващ. Най-многобройни са автомобилите над 20 години - 1 475 443, при общ брой на регистрираните превозни средства у нас към 1 юли м.г. - 3 769 117, сочи справка в интернет страницата на МВР.
Автомобилите между 15 и 20 години в страната са 1 104 166, а тези между 11 и 15 години - 652 346. Към средата на миналата година превозните средства на възраст до пет години у нас са 133 941, а тези между 6 и 10 години - 403 191.
От общия брой на регистрираните в страната превозни средства към 1 юли 2014 г., леките автомобили са 2 972 770. От тях с електрически двигатели се движат 81 коли, а с биогориво - едва пет. Най-много у нас се карат бензинови леки коли - 1 752 690, следвани от колите на дизел - 1 001 141, сочи обобщена информация в сайта на МВР.
Бензиновите двигатели, които ползват и газ са 153 998. Фабрично само с газ са 146 автомобила. С дизел и електричество се движат 25 леки коли, а с бензин и ток - 718, сочи справката на МВР. С бензин и природен газ пътуват 8 953 коли. Само с природен газ са 713 автомобила, сочи справката на МВР.



Заради климатичните промени ще отглеждаме сливи, киви и смокини, прогнозира експерт от НИМХ-БАН

Заради климатичните промени ще отглеждаме сливи,киви и смокини, прогнозира в интервю за БТА проф. Веселин Александров - директор на Департамент "Климатология и Агрометеорология" към НИМХ-БАН.
"У нас има малка тенденция към размиване на сезоните, тъй като температурата през зимата се повишава, а през пролетта и есента намалява", каза ученият. По думите му това кара хората да мислят, че у нас вече има два сезона, но за това трябва да бъдат изпълнени метеорологични закономерности и условия. В България в момента нямаме субтропик, оставаме си с четири сезона и аз мисля, че още дълго време ще бъде така, коментира професор Александров.
Промените в климата са комбинация от човешката дейност, при която се отделят парникови газове в атмосферата, както и от природни фактори като наклон на оста на Земята, океански течения и слънчева активност. Въпреки климатичните промени, в България си оставаме на територията на умерения континентален климат, при който има четири сезона, подчерта специалистът.

И занапред се очакват наводнения и засушавания


Очаква се с промените на климата аномалиите във времето да продължат и наводнения като миналогодишните да продължават с по-голям интензитет, а сушите, които се наблюдават на територията на нашата страна да се увеличават, прогнозира експертът. Според него ще има проблеми и с водните ресурси - за напояване и за питейни нужди. Хората трябва да мислят за години напред, да създават изпълними планове и стратегии, за да се смекчат негативните последствия от промените на климата, коментира проф. Александров.
Почти всички климатични модели през последните 20 години, които включват Балканския полуостров и територията на България, сочат спад на валежите през топлата част на годината, когато се сеят, поникват и формират добив растенията, подчерта експертът. Според него у нас бихме имали проблем, ако спадът на валежите достигне 20-30 процента. При такъв сценарий се очаква проблеми с водата да имат районите на Югоизточна България, Североизточната част над Добруджа, която и през 20-ти век е най-засушената в страната, както и Софийското поле.

Добруджа ще продължи да бъде житницата на България


За отражението на климатичните промени върху българското земеделие са правени изследвания и математически модели, като са включвани различни сценарии за бъдещето на добивите на различни култури. Оказва се, че пшеницата ще продължи да се развива на нашата територия, а царевицата би трябвало да се полива повече, каза професорът, който е разработвал част от изследванията.

Има различни мнения за бъдещето на Добруджа. Заявявам, че Добруджа няма да стане пустиня и ще остане житницата на страната, освен ако няма проблем с шистовия газ, коментира проф. Александров. По думите му в района ще продължи да се отглежда пшеница, като сортовете трябва да се променят, за да се адаптират към по-топлия климат и по-малкото влага. При поливане на царевицата добивите могат да се покачат с 50 и повече процента, коментира още специалистът.

Ще отглеждаме сливи, киви и смокини

Въпреки климатичните изменения, отглеждането на маслини и цитруси на българска територия не е удачно, смята ученият от БАН. Портокали ще могат да се отглеждат около Сандански и Мелник, но не и в Борисовата градина, отбеляза той. За да се развие едно маслиново дърво са необходими поне 40 години, имаше такива проекти в южната част на страната през последните години, но замряха, коментира проф. Александров. Аз лично бих предпочел да има плантации от сливи или друго, което вирее добре на българския климат и може да бъде от полза, добави той. По думите му това трябва да са не съвсем нови култури, не генномодифицирани, а такива, които са по-сухоустойчиви, по-топлолюбиви и могат да издържат на климатичните промени.

У нас би могло да се отглеждат киви, както и смокиня, която има голямо бъдеще за страната, посочи експертът. По думите му в Пловдивско могат да се отглеждат плантации от смокини, които бихме могли да изнасяме и в чужбина.



Тази година МОСВ е уведомено за 10 случая на задържани и конфискувани животински екземпляри

През 2014 г. Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ е уведомено за 10 случая на заловени или конфискувани в страната екземпляри от животински видове, заради незаконно отглеждане или незаконна търговия. Това коментираха за БТА експерти от МОСВ.
Задържането и конфискацията им е от различни институции - митници, РИОСВ или гранична полиция. Сред задържаните и конфискувани животни са 3 броя Зелена морска котка (Chlorocebus aethiops), 1 брой капуцин (Cebus sp.), 599 броя Червенобузи костенурки (Trachemys scripta elegans), 3 броя шипоопашати костенурки (Testudo hermanni), 31 броя варовикови скелети на корали (Scleractinia sp.), 3 броя бивни от слон, 30 папагала жако (Psittacus erithacus), 5 броя обикновена мармозетка (Callithrix jacchus) и 1 брой Мантиест павиан (Papio hamadrias), 2 броя бернардови розели.
Има и случаи на конфискувани незаконни екземпляри, задържани в други страни от ЕС и в трети страни, пренасяни от българи. Данните не са точна статистика, защото контролната дейност по видовете животни се осъществява освен от РИОСВ и от Граничните митнически бюра. За много от случаите министерството се уведомява на етап крайно разпореждане с екземплярите по чл. 106 от Закона за биологично разнообразие, т.е. след тяхната конфискация, отбелязаха от МОСВ.
Наложените санкции на нарушителите по случаи от 2012 г. до 2014 г. включително са общо 15 647 лева. Съществуват и случаи, по които процедурата е едва започнала или не е приключила, каквито са и повечето от случаите през 2014 г., заради което няма пълна информация за размера на наложените санкции, посочиха от ведомството.

Преди празниците в Интернет дори
се предлагат малки гепардчета

На обява за предлагане на малки гепардчета, по 6 хиляди лева едното, попадна БТА в края на миналата седмица в популярен у нас сайт за покупко-продажби. В началото на тази седмица обаче обявата вече е изтрита.
Гепардът (Acinonyx jubatus) като застрашен вид е под регулацията на Регламент 338/97 от 9 декември 1996 г. за защитата на видовете от дивата флора и фауна, чрез регулиране на търговията с тях. Съгласно Конвенцията по международна търговия с видове от дивата фауна и флора (CITES) - Ботсуана, Намибия и Зимбабве като страни-членки на конвенцията, имат квота за износ на ловни трофеи. Ботсуана и Зимбабве имат и квоти за износ на живи екземпляри, коментираха експертите от МОСВ.
В Европейския съюз продажбата на екземпляри от гепард - живи, мъртви или части, може да стане на база сертификат за изключение от забраните за търговска дейност, въведени с чл. 8 от Регламент 338/97. Търговията без подобно разрешение представлява законово нарушение, а МОСВ не е издавало подобен документ, информираха от ведомството.
Съгласно чл. 21 от Закона за защита на животните се забранява внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на екземпляри на диви котки, включително на гепард, извън зоологически градини и спасителни центрове. От това следва, че предлагането в интернет на малки гепардчета е в нарушение на законодателството.

Папагалът жако най-често се търгува незаконно,но представлява опасност за здравето на хората

Папагалът жако (Psittacus erithacus) е сред животните, които най-често стават предмет на контрабанда. Обикновено птиците се внасят в Европа директно от Африка, по незаконни канали. Подобни екземпляри са винаги без надлежен ветеринарен контрол и представляват и опасност за здравето на хората.

Има страни с определени квоти за износ, но заедно със законните, се изнасят и много незаконно уловени папагали, които подхранват пазара като евтина стока. По този незаконен начин се изнася 3-4 пъти по-голямо количество от нормативно определените международни квоти, отбелязват от МОСВ. Това застрашава в голяма степен дивата популация, като намалява възпроизводствения й потенциал. Папагалът вече е изчезнал в някои райони на Африка и се търсят възможности за повторното му възстановяване. За подпомагане на този процес, през 2013 г. България върна в Уганда група папагали, конфискувани от митническите органи, поради липса на валидни разрешителни, припомнят от ведомството.

Малко известен факт е, че Червенобузите костенурки (Trachemys scripta elegans), които обикновено се продават в зоомагазините у нас и привличат децата, всъщност застрашават местните видове костенурки. Когато се изхвърлят във водоем или се освободят в природата, червенобузите костенурки изместват разпространените у нас видове, като изземват тяхното пространство и храна. Това вече е довело до екологична криза в някои европейски страни, заради което червенобузите костенурки са забранени за внос в Европейския съюз, посочват експертите от МОСВ.